сряда, 5 март 2014 г.

Когато математиката стана убийствено сексапилна

Когато ви предстои ден с изпитване/тест по всеки възможен гаден предмет, много, много домашни и задължения извън училище, и изведнъж всяко едно от горе изброените отпадне, то или спите, или е истина, но за сметка на това ви предстои някоя по-голяма беда. (Ще си скъсате слушалките.)
Средите не са ми от любимите заради математиката и физиката, но днес беше особено неприятно, защото сутринта станах с мисълта за три часово изпитване по испански, тест по математика, изпитване по математика и нова учителка по биология (Perito, retícula endoplasmatico liso, repito). Първо отпадна изпитването по испански разговор - сеньор Перес изпита трима-четирима души, измежду които не бях аз, разбира се. Слуха, че и дон Алехандро ще изпитва отпадна, и вместо кофти време, единия ни час беше намален и го сляхме със втория, за да може да имаме голямо междучасие.
Заместичката по биология не е една от най-привлекателните личности, и никак не знае испански, също и не ни дава добри планове, но нека приемем факта, че няма да ми се налага да се занимавам сериозно с предмет следващите няколко дни и да преминем към математиката.
Моля някой доброволец да запише датата пети март като официален празник в славянския календар - денят, в който Илияна Илиева си взе двуседмична отпуска и ни остави в ръцете на онзи крайно сексапилен нов учител по математика с привлекателен дефект в говора, но прекалено смъкнати дънки, който зяпах цял час. Разбира се, докато решавах Талес, да не излезе, че не внимавам в урока... Не, говоря съвсем честно. Това вероятно е втората ми среща с този човек (първата беше на вратата на училище, докато ни проверяваха за униформи и бележници, и той ме пусна да мина без да ровя и ми се усмихна по най-сексапилния възможен начин, който може да съществува, за Бога, sweet sassy molassy) и все повече започвам да се терзая защо той не ни преподава математика. Бас ловя, че щяхме да сме с най-висок успех във випуска. Просто ми го дайте.
За пръв път в живот ми се случи да не припадам от шубе преди изпитване по физика, особено след като бях хвърлила бегъл поглед на уроците, без да запомням нищо. Наречете го шесто чувство, но просто знаех, че ще отменят и това чаак за понеделник, давайки ми възможност да усъвършенствам знанията си (дори и да знаем, че няма на къде повече. хаха, ок). И така, в понеделник вместо час по история, ние ще имаме физика и 50-60% от класа ще бъдат изпитани. От сега мога да се обзаложа, че няма да има нищо по-високо от четворка, най-много някоя петица на едно-две места.
Не знам дали съм писала до сега, но от седмица и малко гледам "Живите мъртви" и съм жестоко обсебена от сериала. Та в следствие на което тази нощ сънувах зомби-апокалипсис, от който аз трябваше да се измъкна, заедно с момчетата от O2L (ютубъри, ако не знаете). Беше някакъв екшън, който не помня особено, но знам, че когато най-накрая се скрихме в една къща и намерих храна, вместо да готвя, започнах да целя Рики с яйца, защото очевидно това беше единственият начин да му кажа колко влюбена съм в него. Съвет към бъдещото момче, което някога си харесам: започна ли да те целя с яйца, не си мисли, че те освирквам, просто е време да ми купиш годежен пръстен. И гледай за повече карата, и без това ще работиш като магаре за в бъдеще, няма да ти олекне джоба.
Най-накрая, след цяла година, приятелка ми зае "Преди да умра" от Джени Даунам, за което съм ужасно щастлива! Ужасно много обичам филма и търся изданието от толкова много време, че нямам търпение да седна и да чета. Чудя се дали някой от вас, които четете това сега, е взимал книжката и има ли отношение, мнение?
Имам да пиша за още страшно много неща, но "Съдби на кръстопът" започна и ми е страшно любопитно да видя братчето на една приятелка, която между другото също участва преди няколко епизода. За което ви споменах. Забавлявам се и чакам момента, в който и баща им ще се появи в някой епизод, само той остана (майка им се снима първа, нда). Защо винаги се скъсвам от смях, когато видя някой познат по телевизията, дори и да не е никак смешно?