Първо: Времето ме мрази. След като най-сетне избирам перфектния си тоалет за деня, то взема, че се скапва, и аз отново трябва да сменям дрехите.
Второ: Сестра ми е крадец. Следейки мисълта от горния факт, тя отмъкна дънките ми точно в деня, в който исках да ги обуя.
Трето: Никога няма да ми писне да купувам книги. И го казвам, защото току-що намерих новата си любима поредица (до снощи оплаквах "Дивергенти" и факта, че никога усещането няма да е същото, дори когато гледам филма), но варианта да помоля нашите за спонсориране може да бъде болезнен.
Четвърто: И не мога да си я купя със свои пари, защото искам да отида на концерта на Джей Балвин и да ми останат пари за обръщане за пътуването но España през юни.
Стигам до извода, че вместо да стоя и да оплаквам съдбата си (особено за частта с книгите, за Бога, моля ви се, купете ми я), трябва да седна и да преговоря нещата по информатика, защото днес отново ще изпитват.
И така, половината месец мина и замина за добро или лошо, а аз все още се чувствам крива за това, че не пиша по-често тук. Не е защото нямам време или нещо, ежедневието ми е толкова крайно скучно, че единственото ми забавление е да тичам в парка или училището. Ако видите някой индивид, който се върти в кръг с радиус един метър по средата на училищния двор на осмо с изплезен език, хвърчащи слушалки и ошава коса - да, това съм аз.
Зад блока ми има детска градина. Тази сутрин, малко след като се събудих и грабнах телефона си, за да отговоря на няколко съобщения от приятели, от долу пуснаха детски песнички. И така през следващия половин час, и моята музика не успя да заглуши колоните на тия пичове. Когато най-сетне спря, станах, за да отворя да се проветри, и в момента, в който се показах на прозореца, започна детска песничка и децата започнаха да пляскат.
Тоест... да, знам, че съм изключително красива и атрактивна с рошавата си коса и развлечена пижама, и овациите ме трогнаха, но музиката ви, деца, още ми пречи.
(Es tu ADN, Tu-Tu ADN, Es tu ADN me quitas el aliento.
Y se-sentirte otra vez. Y para siempre ser.
Dependiente de lo que fue. No es difícil de entender.
No hay nada más que hacer. En ti lo pude ver.
Mi alma dice que
Todo está en tu-tu ADN )
Y se-sentirte otra vez. Y para siempre ser.
Dependiente de lo que fue. No es difícil de entender.
No hay nada más que hacer. En ti lo pude ver.
Mi alma dice que
Todo está en tu-tu ADN )
Все още търся някой, който да ме придружи в петък на премиерата на "Дивергенти". Което ще бъде огромна грешка, защото се очаква през цялото време да викам "Господи, знам този момент", "Мразя ви, къде е Юрая?", "Фор ми е мъж", "Ще те убия, Маркъс", "Джанийн, не, моля", "Защо ми трябваше да идвам, сега всичко ще свърши, и книгата, и филма", "ДА ВИ ИМАМ И ТЪПИЯ ПРЕВОД, КАКВА ВИ "ФРАКЦИЯ", КВИ ПЕТ ЛЕВА? "НЕУСТРАШИМИ" СА НЯКОИ ДРУГИ, ТИЯ ТУКА СА "БЕЗСТРАШНИ", АА". И не, не си измислям, българският превод на думи като "Дивергент" и "Каста" са "Отклонение" (което ми звучи все едно ки наричат "сбъркани", дори и то да си е така. Ако обичате.) и "Фракция". Това с "Неустрашимите" преля чашата. Окей, толкова ли е трудно да се направи връзката между вече преведената книга за превода на адаптацията? Имайки предвид всички като мен, които ще забележат дразнещите разлики? Нищо лично, уважавам преводачите за работата и старанието им, но щеше да е наистина страхотно да изгладят тези недостатъци. Това ще е един огромен минус към филма. И не само за мен, убедена съм.
Но who cares, аз ще продължавам да фенгърствам за прелестния Тео Джеймс, ще си го слушам на английски и така.
Говорейки за кино, миналата седмица гледах "Помпей" и го препоръчвам на тези от вас, които си падат по приключенски филми с край като на "Титаник", по мое мнение. И не само заради Кит Харингтън ("Игра на тронове", той е asdfghjkl) и Емили Браунинг. Историята беше разказана по доста епичен начин и всички звукови и визуални ефекти приковаха цялото ми внимание за този час и половина. Признавам си, че обичам филми с гладиатори етецера, кара ме да си хапя пръста за да разбера какво ще се случи. Но наистина, идете да го гледате преди да са го спрели, похвален филм.
Отплеснах се, а съвсем скоро трябва да излизам за училище. За това ми стискайте палци за изпитването, макар и аз да знам каква оценка ще изкарам.
