четвъртък, 11 септември 2014 г.

Всичко се обърка

И до къде стигнахме с отлагането? До никъде. Страхотно.
Аз съм от ония тип хора, които искат нещо да се случи (като например да стане време за училище) и после като остане много малко време до това нещо, започват да си отлагат задълженията. В случая постове. И ме е яд. 
Както и да е. Последна седмица преди училище, баба ми вече е вкъщи, за да помага на сестра ми с преговора за шести клас, аз давам газ на всички книги, които искам да прочета, защото след 15 няма да имам време, едновременно с това рисувам и пиша ревюта, виждам се за последен път с приятели (не че няма всеки ден да се виждаме в училище де.). И е четвъртък, а аз не съм си купила бележник, не съм се снимала за бележника, не съм ходила на пазар нито за дрехи, нито за учебни пособия и на практика единственото, което знам със сигурност, е че в понеделник в девет сутринта трябва да се явя в двора на училището. С риза и бележник. Които нямам.
Е, имам риза. Три, две от преди две години и една нова, която е създадена очевидно за мутанти. Ръкавите стигат до коленете ми, а самата риза ми е до половината на гърба. И все пак не мога да си вдигна ръцете нагоре. Някой да ми обясни защо са променили дизайна на старите ризи и защо, след като не мога да се движа с нея, трябва да я нося всеки ден по седем часа? Хаштаг протест.
О, като казах, че се срещам с приятели. Знаете ли какъв приятел трябва да има всеки? Един, който първо ти обещава, че ще дойде да се видите, после отказва под предтекст, че ще е "детегледачка", и след десет минути ти звъни от пред блока да слизаш. Дами и господа, моята най-добра приятелка, Лина. 
Още от миналата година имаме обичай в петък след училище да ходим да обядваме в мола, след това пеша да се приберем до нас и да седнем на нашата пейка пред блока, за да си говорим. С нея отново си го въвеждаме, час, час и нещо, говорейки, после ни заваля и влязохме в блока. Още един обичай - седнахме на стълбите. Лина ми разказа кажи-речи всички
следващи сезони на "Касъл" (за което ще ти отмъстя, нена, знам, че го четеш. Запомни онова желание от снощи.). След това се скъсахме от бъзици със сестра ми. Понеже телевизора ми е смарт, можеш да свържеш телефона си и да го използваш като дистанционно. След като ни хрумна тази гениална идея, включихме ютуб и започнахме да пускаме рандъм клипове като на Боб Марли, началната песен на "H2O", "La cobra taka taka", Wrecking ball на Майли, Мики Маус на испански, Феликс и какви ли още не простотии. Шашнахме сестра ми, която все пак се сети много бързо какво точно се случва. Не се бях смяла така от мнооого време, чак ме заболя корема. 
Вчера пък се видяхме с Мария за малко, след горе-долу два месеца на 250 километра разстояние. Все още съм в шок от оранжевата (не рижава) ѝ коса, чудя се как се чувствам. Както казах, постояхме малко, говорихме и слушах какво е писала по историята за това време. И после си трънах, прочетох една книга, написах няколко ревюта, най-сетне изгледах "Pitch perfect" и дорисувах замъка "Иф". Да, граф Монте Кристо. Да. 
Като се замисля с това се изчерпват свободните ми дни, от тук нататък довършвам започнатите си глупости, излизам на пазар и... ваканцията свърши. 
Малко шокираща мисъл. До някъде ще ми липсва да мързелувам. И ще трябва да чакам една година, за да отида на море отново. И ще трябва да пиша домашни и няма да имам време за книги, нито за Касъл, още по-малко за мързел. Шшш.... късмет. И на мен и на всички, които на 15 в девет ще трябва да киснат по чиновете отново. Четири дни. 

1 коментар:

  1. Липсваше ми да ме споменаваш в постовете си, макар и за малко и то не с добри чувства към косата ми.

    ОтговорИзтриване