сряда, 17 декември 2014 г.

#Blogmas17 (пост, посветен на Мики)


ПОСВЕЩАВАМ ТОЗИ ПОСТ НА МИКАЕЛА, КОЯТО ДНЕС МИ КАЗА, ЧЕ НЯМАМ СМЕЛОСТ ДА ГО НАПРАВЯ, НИТО ПЪК ДА ПИША ПОСТ ЗА НЕЯ. И МЕ ЯДОСА. ЗА ТОВА ГО ПИША С ГЛАВНИ БУКВИ. МИКИ! И АКО НЕ БЕШЕ ОСЕМ ЧАСА (a.k.a. време за четене на "Граф Монте Кристо"/ "Отпор") ЩЯХ ДА НАПИША ВСЕКИ ЕДИН ЛАФ ОТ ИЗМИНАЛИТЕ ТРИ СЕДМИЦИ, ИЗЛЯЗЪЛ ОТ ТВОЯТА УСТА. НО МЕ МЪРЗИ ТВЪРДЕ МНОГО, А МАМА СЕДИ И МИ ГОВОРИ ЗА "СОЙКА-ПРИСМЕХУЛКА". ОСВЕН ТОВА ИСКАМ ДА КАЖА, че обичам да си говоря с хора за книги. Например с бебето, Стели и Нанси. Или с напълно рандъм хора от интернтет пространството. Особено много обичам следните разговори:
" - Бтв чела ли си книгата за...
- Дааа, една от любимите ми е. Помниш ли онзи момент...?
- За бога, да, обожавам го. Ами когато двамата...
- Не ми говори, исках да го убия.
- И аз . Няма такъв глупак, честно. "
И така нататък. 
Днес за пръв път от мноооого време влязох във фейсбук и останах повече от десет секунди. И хората забелязаха това. Аз съм човекът, който можете да намерите най-трудно в социалните мрежи. Не ми харесва да губя времето си онлайн, особено във фейсбук. Не мога обаче да обясня с по-голяма точност причините за това. Някак антипатично ми е, или... не ми харесва как се принизяват хората там. И ако не беше връзката ми с приятелите там (както казах - аз не влизам често и обикновено отговарям на съобщения с часове закъснение) отдавна щях да съм си изтрила акаунтите. 
Оставям тази тема настрана. Най-накрая започнах първия том на Дюма и от сега виждам колко много е отрязано в съкратената версия на романа. Радва ме обаче това, че книгата не е претрупана с описания. Едно нещо, което не мога и няма да харесвам никога в книгите, са дългите описания. Аз съм човек на диалозите, при това смислените. А не онези с много действия и без абсолютно никакво описание. Стига ми то да е в премерени количества и ще съм щастлива. Книгата не върви чак толкова бавно при положение, че на всеки десет реда спирам, за да пиша бележки на страничен лист за представянето другия месец. Ако тази вечер се съсредоточа, може би ще прочета около 200 страници, а утре ще съм преполовила първия том, дори повече. Трябва ми малко късмет. 
И воля. Само че в малко о-голямо количество.
Не мога да се сетя за нещо интересно, което се случи днес в училище. Имахме класно по испански и съм убедена, че едно от упражненията ми е само наполовина вярно... Останалата половина е абсолютно грешна. Стискам палци само за съчинението. Темата ни беше "Лъжата", но понеже, честно казано, въобще не очаквах да е тя, забих и в повечето изречения присъстваха думите "лъжа" (съществително), "лъжа" (глагол), и "истина". Никакво въображение... дано да оцени... предлозите и препинателните ми знаци. 
След училище с мама и сестра ми отидохме до къщата ни и взехме цяла огромна торба с книги на Стивън Кинг и някакви други, които майка ми не можа да остави на тавана. А аз исках да отвлека малкото сладко, пухкаво, дебело сиво котенце на баба, което като ме види хем иска да се дръпне, хем иска да го погаля. И е дебело. Най-дебелото малко котенце, което съм виждала. Не мога да разбера как някои хора не харесват котки. 
Лина ме зариби по солети с течен шоколад. Любимият ми десерт. Всичко започна един ден в ЦБА, когато Лина не можеше да измисли какво да закусва. и решението - солети и шоколад. (понякога просто си взима едно кило портокали) 
А, ето нещо смешно. Преди две седмици правихме тест по биология. На варианта на Лина имаше въпрос със свободен отговор, за който тя попита госпожата, за да не стане някаква грешка. Тогава тя ѝ каза да пише каквото ѝ се струва добре, и че няма фиксиран отговор. Така и направи Лина. Днес, когато ни върнаха тестовете, този въпросния въпрос беше задраскан. А когато попитахме госпожата защо, я отговори просто "Ами не ми хареса". Госпожо. Чакайте. Как. Така. Не. Ви. Е. Харесало. Аз не ви питам дали ви хареса, а дали е вярно. Защото съм почти 26420540% убедена, че точно това нещо го пише в учебника.
С класа стигнахме до заключението, зе при тази госпожа на тест дори и да напишеш дословно това, което е казано в учебника, тя пак ще го задраска и ще каже, че не е вярно. И не си мислете, че не сме опитвали. Едно от контролните ни беше именно такова - всичко от учебника, само че казано с малко разместен словоред, за да не се усети, че е преписано. Тя го задраска, но не защото е преписано, а защото, внимание, е грешно. Просто... Обяснете ми, моля ви. 
Хората започват да се разболявааааааат.
А аз трябва да стана, за да си почета книжката, че не ми се заспива с гузна съвест. Понякога когато не съм свършила нещо, цяла нощ съзнанието ме гложди, сънувам въпросното нещо или просто не мога да спя и прекарвам часовете в битка със себе си, да стана ли да го свърша, или да продължа да спя. Нека тази нощ не е такава. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар