петък, 5 февруари 2016 г.

Оригинална корица vs. българска корица (Част I)

Влизайки в любимата си книжарница всеки път повтарям поговорката "Не съди книгата по корицата". Рядко се случва тя да не е фактор при избора на ново четиво обаче. В тази връзка скоро се замислих и за различните варианти на корици в различните страни и дали ако живеех в Америка, например, щях да си купя дадената книга, изглеждаща по друг начин. Затова реших да направя кратко сравняване на родните обложки на книги и техните оригинали, избирайки кои ми харесват повече и защо.


"Мечът на лятото", първата книга от новата поредица на Рик Риърдън за Магнус Чейс и скандинавските богове неотдавна излезе на българския пазар с нов вариант на изображение на главния герой. Работата на Стоян Атанасов (който уважавам безкрайно!) е страхотна, но в случая предпочитанията ми клонят към оригинала. Силните сини и лилавикави цветове, комбинирани с жълто и оранжево, а също и детайлите на рисунката ме печелят в случая. 


"Реликвите на смъртните" от Каси Клеър е една от книгите, които не влизат в списъците ми с любимци, но въпреки това често бива споменавана в блога и ежедневието ми, особено след началото на засега изключително неуспешния сериал. Нашенският вариант на корицата е претърпял известни промени, макар и главната идея да е запазена. И е... някак си роботизирана. Прилича по-скоро на изкарана от някое аниме. Затова изборът ми отново е оригиналната - повече ми напомня на един от героите. 

Ето ви един "между другото" факт за "Ние, останалите, просто живеем тук" от Патрик Нес - първият вариант, различен от оригиналния, е българският, представен от самия Патрик на Международния панаир на книгата в София през зимата. За да бъда честна - харесвам оригиналната корица, но не намирам толкова очевидна връзка със съдържанието на книгата, колкото нашия вариант. Обожавам идеята за всички хора със светещи очи, които на физическото копие би трябвало да светят. Има някаква разлика, но чак пък да светят не бих казала. 
Мисля, че изборът между двете корици на "Рубиненочервено" от Керстин Гир е очевиден - оригиналният, който в случая май е по-скоро американски. Не си падам особено много по кориците, които изобразяват хора с драматични лица и пози, така че дългите им коси да се развяват от някакво изкуствено създадено течение. На чуждестранния вариант също има момиче, но дискретно позиционирано, имайки се в предвид останалия дизайн - изключително нежен и отговарящ на времевия период от някои части на сюжета. 

"Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс е може би най-популярната съвременна/тийн/чик лит книга в ютуб и блогър обществото и тази, с която биват сравнявани всички останали заглавия. Първата корица на книгата беше поразяващо неприятна и ако сравнявах нея и нашата, без съмнение щях да избера българската. Но издателите на Пъркинс съобразиха и направиха промяна на цялата поредица, оставяйки чист и наистина приятен вариант, който на фона на българската корица изглежда много по-зрял. Нашата би подхождала по-скоро на някоя по-детска книга, нещо с картинки, не чак толкова сериозно.
"Сезонът на костите" от Саманта Шанън е книга, която трябваше да прочета миналия месец, но така и не подхванах по ред причини. Но не мога да пренебрегна това колко красива е българската корица. Тя е сменяна веднъж - беше същата като оригиналната, но мисля, че промяната допринася. Не зная колко подхожда на самото съдържание и се надявам скоро да разбера, но съдейки само по това, което виждам... оценката е шест плюс. 



"Въглен в пепелта" от Сабаа Тахир е един от романите, които влязоха в списъка ми с любимци за миналата година, при това с основание. Корицата на оригиналната версия е красива и привлича вниманието с необичайната хармония между сивия скалист фон и златистите букви на заглавието и името на авторката. За разлика от това при нас книгата изглежда не толкова доизпипана, макар и с оригинална рисунка. На мен лично ми изглежда страховита - желан ефект заради самата история, но макар и плюс, самото изпълнение не ми се струва достатъчно, че да дам кредитът на него. Не съм сигурна коя ми харесва повече. Оригиналната е малко по-простовата, но все пак красива, а нашата - оригинална в картината и чувството, с което някак допринася към изживяването. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар