Страници

четвъртък, 31 март 2016 г.

March Wrap up and April TBR

Този месец въобще не съм доволна от работата, която свърших в блога, но пък наваксах с много книги и прочетох много повече, отколкото бях планирала в края на февруари. Както се и очакваше, отделих най-много време на книгите на Касандра Клеър, опитвайки се да наваксам преди издаването на първата книга от новата ѝ поредица "Лейди Полунощ". Официално завърших трилогията "Адските устройства" (Тук можете да намерите пост с нещата, с които ме спечели) и стигнах до последната книга от "Реликвите на смъртните". "Град от изгубени души" май се нарежда последна в списъка с любими книги от поредицата, най-вече защото ми липсваше искрата между героите, която съществува във всички останали. А също и заради тенденцията да се пишат скучни книги с невероятно напрегнат и интересен край. Не това е начинът, по който ще ме накарат да оценя високо някой роман.
Изключително дълго време търсих по американски сайтове опция за закупуване на Stolen от Луси Кристофър и като цяло опитите ми свършваха с около 30 долара и месец чакане в пощата, докато пристигне. Най-накрая се реших и намерих книгата в електронен вариант, а за една вечер я и прочетох. За пръв път попадам на Стокхолмския синдром в художествена литература и със сигурност няма да е последен. Историята на Stolen много деликатно и постепенно загатва за него, като прави на моменти скучните разсъждения на главната героиня по-вълнуващи. На психологическо ниво романът заслужава най-висок рейтинг, но гледайки историята като цяло, не бих ѝ дала повече от четири от пет общо.
Един час от ден този месец отиде за третата част на Death note. До този момент не ми е любимата, защото огромна част от сюжета се върти около разследването и опитите да хванат масовия убиец, но пък имам огромни надежди за следващата, тъй като се включва нова героиня, предвещаваща много смут и интересни обрати.
Без да бъде планирано предварително, преди около една седмица грабнах "Тайната история" от рафта и зачетох ей така, колкото да убия времето. И за отрицателно време я довърших. Не мога да изразя мнението си, без да пиша с caps, без да подчертавам и да тракам гневно по клавиатурата, триейки и пишейки отново и отново едно и също изречение. Това ще ви спестя, защото със или без нервните ми изблици вие пак няма да разберете колко много, ужасно много обичам "Тайната история". Тя е една от двете книги, които оттук насетне ще ми служат като отговор за въпроса "Коя е любимата ти книга?". 
Последният роман, който завърших в рамките на март, е "Дете на пустинята" от Олуин Хамилтън. Тепърва предстои да набере популярност между читателите - все пак е съвсем скоро издадена. Аз получих копието си за ревю от издателство Егмонт и след ден-два ще можете да прочетете обстойното ми мнение за дебютната книга на Хамилтън. Но с две думи, за да не пиша просто празни думи - не е най-лошата книга, която някога съм чела, но не е и най-добрата. Според мен има много дупки в сюжета и изграждането на света и героите, които се нуждаят от попълване. От които, обаче, произлизат и много положителни неща, които не мога да пренебрегна. В ревюто ще пиша за всички тях!
Отново не успях да завърша планираната от два месеца "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд, но този път не я включвам в плановете си. Прочетох първите 30 страници и не намерих нищо, което да ме накара да продължа с интерес. Евентуално ще опитам отново, но за момента нямам големи надежди и очаквания. Но пък съм развълнувана за "Сезонът на злополуките", най-вече защото е сравнително ново заглавие на пазара, но няма особено много отзиви. Този път със сигурност ще приключа с "Реликвите" и конкретно с последната книга - "Град на небесен огън", а също така и "Лейди Полунощ" - все още нямам нито една от двете. Както върви тази година помежду им все ще си намеря други интересни заглавия. И вероятно в края на месеца отново ще имам огромна купчинка с книги, за които да пиша. Пожелавам на всеки да му се случва това!

неделя, 27 март 2016 г.

Дъждовният ден и книгите

Винаги съм искала да остана извън стереотипите и всички онези "обичайни" готини неща, които всеки смята за своя природа. Но днес съм в настроение да мина през всеки профил, който имам, за да оповестя, че имам намерение да си направя гореща чаша чай, да отворя прозореца и да почета книга в леглото си, забравяйки за домашните до края на седмицата и изобщо задълженията, които имам. Ще го сторя. Но преди това ще разнообразя блога си с кратък списък от седем книги, които се вписват в идеята ми за прекрасен дъждовен ден (като днешния). Разбира се, ще се радвам да чуя и вашите предпочитания и критерии, по които избирате какво да четете, докато вън ръми. 

1. "Тайната история" от Дона Тарт
В момента чета "Тайната история" и съм страшно впечатлена. За момента самият сюжет не е толкова интригуващ колкото героите и стилът на авторката (съответно и превода). Тази година уча философия и много от личностите, чиито реплики цитирам в часовете, биват споменавани от персонажите. Любопитно е как се навързва в контекста на художествената история. Именно този аспект прави книгата не толкова лека и бърза за четене, но за някои именно това би било приятно - бавно четене и осмисляне на всички идеи и препратки в компанията на необикновените герои. Самата аз вече нямам търпение отново да разгърна кориците.

2. "Всички наши места" от Дженифър Нивън
Дъждът напомня за нещо тежко и дълбоко - почти като темата на този роман. Историята на Финч и Вайълет е поднесена по лек начин, ненатрапчив, но без да прикрива или пропуска важни детайли. Най-важното е, че кара да се замислиш над теми, които за повечето хора са табу, макар и да са неразделна част от съществуването ни. Може би те не разведряват настроението в дъждовния ден, но пък го обогатяват, провокирайки мислите в посока, в която поемаме по-рядко, отколкото трябва.
(Ако желаете да прочетете мнението ми за книгата, кликнете върху заглавието.)

3. "Целувка за Ана" от Стефани Пъркинс
Абсолютно противоположна на "Всички наши места" е "Целувка за Ана" - светла, лека, изпълнена с щастливи емоции, които провокират усмивки. Това, че няма затормозяващи тели и безкрайно драматични моменти я прави една от книгите, които без проблем могат да бъдат прочетени за 4-5 часа - без да се става от леглото. А нуждата за още е лесна за утоляване - Стефани Пъркинс има още две книги, "Звезди за Лола" и "Рисунка за Айла", които в същия дух даряват читателя с увлекателно приключение.




4. "Друговремец" от Диана Габалдон
Ако следите блога ми от известно време знаете, че книгата и сериалът "Друговремец" са едни от най-любимите ми. И няма как да не пропусна да включа поне и едно от двете в някой списък. Смятам, че масивният роман е подходящ за тук, защото е достатъчно завладяващ, че да те погълне и пренесе в свят, от който излизаш много време след последната страница, когато вече най-вероятно не вали. И най-вероятно е друг ден.
(Преди време насипах пост с нещата, заради които да прочетете книгата. Можете да го намерите като кликнете върху заглавието.)


5. "Клетниците" от Виктор Юго
Колкото и да ми се иска да кажа, че съм чела оригинала на книгата, не мога. Със сигурност не съм усетила цялата красота на великолепното произведение на Юго, четейки съкратената ученическа версия, подарена ми от баща ми, но е достатъчно, за да кажа, че си струва да отделите един дъждовен следобед, за да почетете дори мъничко. Защо дъждовен? Може би защото дъждът, удрящ по листата на дърветата и по земята, ще допринесе за потискащата атмосфера на Париж и героите, чиито чувства най-често наподобяват тъмнината на природната картина.



6. "Лесна" от Тамара Уебър
Тематиката на "Лесна" също не е от тези, към които може да се подходи безотговорно и с лекомислие, защото, както "Всички наши места", засяга много въпроси, които без да усещаме стават все по-големи в обществото ни. Истината е, че прочетох книгата през лятото, лежейки си на плажа, и това ми дава правото да кажа, че би стояла перфектно на фона на дъждец, докато си седя в леглото. Слънцето просто не ѝ отива.
Книгата има и втора част, която е разказана от лицето на момчето в историята. Не съм я чела, но звучи доста интригуващо - винаги е полезно да се видят двете гледни точки.


7. "Фалшивият принц" от Дженифър Нилсен
Май никога не съм споменавала тази книга в блога си. Предполагам, че причината е, че не е една от любимите ми. Ала в същото време не е книга, която мразя или смятам за толкова лоша, че не заслужава да бъде препоръчвана. Истината е, че "Фалшивият принц" е увлекателна, но предвидима, което не е необичайно, тъй като според мен се определя като книга, близка до подрастващите, може би между 9 и 14 години. Лесна е за четене и историята, дори и с очевидна развръзка, заслужава да получи шанс.

петък, 25 март 2016 г.

I Love Spring Book TAG

Всеки път, като започна да попълвам отговорите на въпросите от някой таг, се чувствам малко гузно, защото нямам време да работя върху ревю или дискусия, и се измъквам "по лесния път". Тази седмица бях планирала съвсем различна публикация, но поради промяната на времето (не се шегувам) и малък инцидент (който ми уби желанието да мисля, а след това и да редактирам) пиша този съвсем кратичък таг. Пролетта вече е тук, а настроението от нея - на лице. Време е да го пренеса и в личното си интернет местенце. Благодаря на Мари, която ме покани да го направя! На свой ред предавам щафетата на Жени, Зин и Вик.


1. Каква е пролетта, там където живееш?

Пролетта тук е красива. Живея в най-големия град в България и понякога атмосферата се усеща по-трудно заради сградите и непрекъснатото движение по улиците. Но пък винаги забравям за това, разхождайки се в парка между раззеленилите се дръвчета и разцъфващи цветя.

2. Най-очакваното излизане на книга, тази пролет.
Има много книги, които чакам! На първо място е "Зима", която, в интересна истината, не знам дали е насрочена за пролетта или по-късно. Очаквам и "Бухтичка" от Джули Мърфи, "Лейди Полунощ" от Касандра Клеър, "Звезден полет" от Мелиса Ландърс и Iluminae от Ейми Кауфман и Джей Кристоф.

3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.
Корицата на "Възпламени ме" е тази, която най-силно ми напомня за настъпващия сезон. Дизайнерите ѝ са се справили чудесто с работата по нейната символика.

4. Къде ще четеш тази пролет?
Най-вероятно вкъщи. Не залагам на големи пътувания и четене с вдигнати нависоко крака. Но пък не изключвам опцията много от времето си да прекарам в някой от софийските паркове, стига да не вали.

5. Намерете корица със слънцето на нея.

6. Кои са любимите ти пролетни четива?
Не мога да назова конкретен жанр, който предпочитам - това ще разберете и от някой от предстоящите постове. Мога да чета всичко, като конкретно заглавие, за което се сещам, е "Къде си, Бернадет?" от Мария Семпъл. Миналата година по това време се запознах с нея за първи път и все пазя спомена от първите и последните страници.

7. Намерете книга с много различни цветове по нея.

събота, 12 март 2016 г.

"Гневът и зората" от Рене Ахдие - Ревю

Да представи някоя от любимите си книги е може би една от най-трудните задачи, с която трябва да се справи всеки блогър. Как да запазиш красотата на разказа такава, каквато е създадена от автора, за да приласкаеш читателите, но едновременно да я запазиш само и единствено за себе си във внезапен изблик на ревност? Това е моят проблем с "Гневът и зората" от Рене Ахдие - как да ви докажа колко цветна и емоционална е приказката на Шахризад и Халид без да изопачавам и издавам същинската част, но в същото време да ви убедя, че таи потенциал и може да бъде следващата ваша любима. 
Изключвайки любимата ми "Синдер" (и останалите части от поредицата), "Гневът и зората" е втората книга, базирана върху вече съществуваща история, която чета. Едва ли има някой, който никога не е чувал за "Хиляда и една нощ" или някоя от приказките на красивата Шехерезада. Известният сборник с приказки е в основата на книгата на Рене Ахдие, но не просто преразказан, а изваян в нещо ново, запазило златната сърцевина и украсено с още скъпоценности.
В началото очаквах историята да бъде максимално близка до оригинала и с нещо различно в самите приказки, които Шехерезада разказва на Шахриар. Нагласата ми остана на заден план след загадъчното начало с много следи за бъдещото развитие, които на този етап не разбирах. Ако бях прочела това, което всъщност очаквах, то "Гневът и зората" в никакъв случай нямаше да ме впечатли. Но с всички промени и посоката, в която поема историята, едва ли е трудно да се изтъкнат куп положителни черти. Още в началото стои различната от оригиналната причина Шахризад да пожертва живота си и да се съгласи да стане жена на халифа. След това е и начинът, по който провокира милостта му и със сладкодумието си изкарва наяве слабостите му. Решението приказките да бъдат само три и след това действието да се насочи към живота след събирането им, е според мен правилно и ключово за възприемането на книгата. Защото представете си да бяха същите приказки и герои, но с различни имена. Освен че разкрива сладкодумната красавица и жестокия владетел в друга светлина, образите им са показани така, че да предизвикат симпатиите на читателите заради уникалността и силата, с която са надарени. И Шахризад, и Халид притежават воля и мощ, показани по различен начин. Извън установените от оригинала рамки те са развити до степен, в която вече не приличат на персонажите от "Хиляда и една нощ", а изживяват своя собствена история, носят бреме на плещите си, съвсем различно от това на Шехерезада и Шахриар. Рене представя и двамата много земни. Халид, разбира се, е описан като романтичен герой, придобил твърдост в следствие на нещо особено в миналото му, но някои глави и отделни реплики издават слабостите и несигурностите му. Шахризад, от своя страна, освен перфектната си външност, притежава не толкова съвършен нрав. Оценявам колко борбена, сладкодумна и остроумна е - с две ръце съм "за" за силните и независими героини, но няма начин да пропусна моментите, в които ме изнервяше. Самоувереността ѝ от време на време преминава границите, които поставя историята. Мисля обаче, че те са само защитен механизъм тогава, когато издигнатата стена между нея и Халид, дори и Деспина, и Джалал, започва да поддава и първоначалната ѝ мисия избледнява на фона на новоразкритите чувства и привързаност. 
“I love you, a thousand times over. And I will never apologize for it.”

Внезапната любов на главните герои е от нещата, които според много блогъри не остават незабелязани, а също така спадат към негативните страни на книгата. Но бих се противопоставила на всеобщото мнение. Ритъмът на историята ми позволи много бързо да се впусна в прелестния Халифат и това, както и други малки детайли, не ми направиха лошо впечатление. Действието се развива бързо и стегнато, без особено много излишни детайли, и затова "любовта от пръв поглед" между Шази и Халид, която сама не бих нарекла така, изглежда като нещо съвсем нормално. 
Второстепенните герои в книгата, за разлика от много други, не са само за да красят или да начисляват още изписани думи. Всеки един има особена връзка с главните. Задача, към която се придържа, и важна роля. Иска ми се на тях да бъде обърнато много повече внимание във втората книга - Деспина и Джалал са много интересни и със сигурност заслужават много повече време от отреденото им тук. Не съм сигурна дали същото се отнася за Тарик, защото, ако трябва да бъда честна, макар и представен в добра светлина, не ми е от любимците. 
Това се отнася и за магията, леко загатната в "Гневът и зората". Не съм особено наясно с пределите ѝ поради това, че сцените, в които бива демонстрирана, са оскъдни на брой. Но със сигурност искам да видя този аспект от историята развит. Интересно допълнение е и без съмнение би отвело към нови и неочаквани обрати. 
“Get up, Shahrzad al-Khayzuran. You kneel before no one. Least of all me.”
Нещо важно, което много държа да отбележа, е преводът на българското издание. Не съм чела нищо оригинално от авторката, затова не мога да говоря за стил на писане (е, само споменавам за странно късите изречения, по едно на абзац, които явно са за подсилване на чувствата на героите). Но за сметка на това мога да споделя колко много ми хареса преводът. Изключително богат език за разликата от повечето романи, с които се срещам всеки ден. Освен това много от арабските думи са запазени и преведени в края на книгата. На моменти е трудно и малко досадно да се спира по средата на изречението и да се търсят преводи, за да не се изгуби смисълът, но се свиква сравнително бързо. Със сигурност това допринася за автентичното усещане. Както и прелестната корица. Само тя би била достатъчна причина да си купя книгата. 
Бих продължила с изброяването на всяко от нещата, които ми направиха впечатление и заради които обичам "Гневът и зората", но така ще разваля вашето удоволствие. А макар и да искам да запазя всеки ред от книгата само и единствено за себе си, всъщност бих се радвала и други хора да дадат шанс на този вариант на "Хиляда и една нощ". Защото колкото и да говоря за прекрасните персонажи и това, че четенето е сякаш гледате невероятно реалистично кино вместо страници с 30 букви, подредени по различни начини, единствено сами бихте се убедили, че книгата дарява с истинско щастие. 

събота, 5 март 2016 г.

Десетте неща, с които "Адските устройства" ме спечели

Минаха по-малко от двадесет и четири часа, откакто завърших трилогията на "Адските устройства" от Касандра Клеър. Адреналинът от последните петдесет страници все още ме държи в рамките на нормалното. Това, което малко притеснява и мен, и сестра ми, е фактът, че от тогава изгледах почти всички видео ревюта, и почти всички, писани в български блогове, а заедно с това вече телефонът ми има нов уолпейпър с образа на двама от главните герои. И рафтовете ми са подредени така, че прелестните корици на трите книги да се виждат. 
Исках да изразя емоциите си, впечатленията и всички мисли, които не ме оставят още от първите страници на "Ангел с часовников механизъм", но след като отворих чернова и се опитах да започна уводната част, думите просто замръзнаха в ума ми. Затова днес ще ви представя по малко по-различен начин обичайното ревю за новата ми любима трилогия.

1. Светът на Сенките и Лонвците на сенки
Преди да започна тази поредица, преполових първата на авторката - "Реликвите на смъртните". Въпреки лошото първо впечатление, се влюбих в заплетения свят на Каси, изграден на база на този, в който живеем сега, но наситен с битки, демонични създания и силни войни, които бранят хората с цената на живота си. Да видиш същото това място, но двеста години по-рано, е магическо изживяване. Самите разлики в начина на живот на героите, сравнени с тези от първата поредица, е впечатляващ посвоему, защото дава храна за размисъл - какво е било изобретено след Теса, Джем и Уил, също какво преди тях...

2. Парабатаи
Връзката между Уил Херондейл и Джеймс Карстерс е може би най-любимият ми аспект от цялата история. Въпреки намесването на момиче, с което се завършва любовният триъгълник, взаимоотношенията помежду им остават силни и дори укрепват. Това е приятелство, което трябва да се среща в книгите по-често. 

3. Лондон
Представеният в трите части мрачен Лондон, неговата тъмна и мистична страна, населена с Долноземци, е добро място за развитие на действието. Както в "Реликвите", шумният и винаги изпълнен с енергия Ню Йорк задейства до някаква степен динамиката на действието, великобританската столица допринася за студеното чувство и напрегнатост в моменти, в които този ефект е желан.

4. Поезия
Поезията, и като цяло литературата, заема голяма част от същността на двама от главните герои. Теса първа проявява качеството си на читател, заради което в нея припознавам себе си. Харесва ми колко много препратки към романи от съответния времеви период е включила авторката, също и поезията, която безпроблемно цитират персонажите. Няма нужда да казвам, че именно тези черти на характерите им ги дооформят и шлифоват в съзнанието ми като личности, вместо да останат безлични.

5. Музика
Музиката в книгите е нещо, което трудно може да бъде оценено, защото за да се разбере, тя трябва да бъде чута и възприета със сетивата. Трудно е просто думи върху лист да предадат емоцията, която авторът е отредил на даден герой. Но за мен това се получи безпроблемно. Има няколко конкретни сцени, в които се описва как Джем свири. Те са моите любими от всички части. В останалите моменти е представен по-скоро като уязвим герой, абсолютно обратен на Уил, но тук със своята цигулка чувството е сякаш има надмощие над всички, по-силен е, това е неговата стихия, и дори навел глава и плъзгащ лъка деликатно по струните, никой не може да го пребори.

6. Хумор и умел сарказъм
Точно както своя потомец, Уил притежава богат речник и талант да го използва по най-подходящия начин в точния момент. Съжалявам, че още от самото начало не започнах да записвам всички невероятни реплики, на които се съсипвах да се смея. Щях да се връщам и да ги препрочитам многократно. Дори извадени от контекста, те не губят остротата си.

7. Изключителни второстепенни герои
В началото не изпитвах абсолютно никакви симпатии към второстепенните герои - Шарлот, Хенри, Джесамин, дори Софи. Това се оказа грешка още преди финала на първата книга, когато разбрах колко важни и изключителни са те със своите собствени истории.

8. Емоционални моменти
Ако не друго, то трилогията си има предостатъчно емоционални сцени, на които аз съм огромен фен. Особено в третата книга, където чувството е точно все едно си на влакче на ужасите - възходите и спадовете съвпадат с разкъсването и частичното събиране на сърцето ти отново и отново. Това слагам в категорията с добри качества, защото книгите, които предизвикват чувства и размисъл са винаги добре дошли, и реално показват дали авторът е способен да въздейства на читателите си.


9. Препратки и връзки с "Реликвите на смъртните"
Отгоре споменах за общия свят, в който се развиват двете поредици, но това не е единственото общо помежду им. Смяната на двете поколения е страхотно. Да видиш предците на Джейс, Клеъри и компания, когато са били на тяхната възраст, е задоволяващо. Аз успях да си обясня много от чертите на характера на персонажите от "Реликвите", също отношенията в семействата им и някои връзки с Клейва. На пръв поглед прехвърлянето между тези две перспективи и разясняването на общите линии е малко сложно, но всъщност в "Адските устройства" всичко си идва на мястото съвсем лесно.

10. Оригинален финал
Смело твърдя, че "Принцеса с часовников механизъм" е най-добрият финал на трилогия/ поредица, който съм чела някога. Герои, сюжет, детайли, емоции - всичко това, събрано на едно място, е незабравимо и много вълнуващо преживяване. Касандра Клеър се е справила чудесно с финала на, според мен, най-добрите си книги, успявайки да задоволи желанията на абсолютно всичките си читатели и привърженици. Както ми беше казано, "В тази книга важи правилото "Нищо не е такова, каквото изглежда" - поднесените неочаквани елементи са чарът на "Адските устройства".

четвъртък, 3 март 2016 г.

The TBR Book TAG

Нямах намерение да правя таг постве в следващите два или три месеца, за да се съсредоточа върху дискусии и ревюта, но бях поканена да направя The TBR Book Tag от Михаела. Стори ми се подходящ, тъй като през февруари писах за всички книги, които чакат своя ред от много време, но от тогава по една или друга причина си купих/получих още някои заглавия, които по някакъв начин трябва да спомена като непрочетени. 

1. Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?
Нямам специфичен метод за проследяване. Знам наизуст повечето заглавия, които все още не съм прочела, също къде се намират в библиотеката, затова мога да кажа, че следя само визуално - без списъци (освен този в поста), отделни категории в Goddreads, т.н.

2. Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат?
Хартиен носител. Чета изключително рядко на електронния си четец и в тези случаи на момента си тегля съответната книга. Предполагам, че имам известен брой непрочетени и вече качени, но със сигурност физическите копия са по-голям брой.

3. Как определяте коя да е следващата книга за четене?
Изключително трудно. Но бих казала, че изборът ми най-често е повлиян от настроението, в което съм в момента. Има дни, в които ми се четат забавни книги и други, в които не мога да пипна нищо друго, освен фентъзи. В случай, че съм започнала някоя поредица, най-вероятно е да продължа със следващата част, защото ненавиждам да прекъсвам и забравям сюжета. Обичам да бъда погълната напълно от някоя история от началото до самия ѝ край.

4. Посочете книгата която стой най-дълго в списъка ви за четене?
"Къщата при канала" от Жорж Симеон, която май дори не съм включила в поста със снимки. Това е една от книгите, от които вече не се интересувам и най-вероятно ще подаря или продам.

5. Книга, която наскоро сте добавили към списъка си за четене?
Тук отговорът ми ще е "Принцеса с часовников механизъм" поради две причини - до преди две седмици мислех, че никога няма да прочета тази поредица, а също само тя ми остана, преди да приключа с историята на Теса, Джем и Уил.

Източник: instagram.com/ellshcbooks
6. Книга, която сте добавили с списъка си за четене заради красивата корица?
"Сезонът на костите" от Саманта Шанън. Абсолютно влюбена съм в новата българска корица, но за съжаление никога не стигам до прочитането на книгата, въпреки че беше включена в един от списъците ми за месечен прочит.

7. Книга от списъка ти за четене, която не планираш да прочетеш?
Освен "Къщата при канала", "Завинаги" от Маги Стийвотър, "Магът от Стоунуайлд" и други.

8. Непубликувана книга, чиято поява очакваш?
"Dumplin'" от Джули Мърфи. Издателство Софтпрес ще зарадват читателите със заглавието до колкото знам скоро. Също нямам търпение за "Lady midnight" от Каси Клеър. В момента толкова много съм се задълбала в света на Ловците на Сенки, че мога да чета каквото и да е, само и само да получа повече.

9. Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?
Всички книги от "Реликвите на смъртните" (или поне двете, които ми остават), "Пророчеството на гарвана" от Маги Стийвотър, "Гневът и зората" от Рене Ахдие.

10. Книга от списъка за четене, която всички вече са прочели , само ти не си?
Бих казала "Човек на име Уве". През втората половина на миналата година си беше хит, май всеки читател знае заглавието и името на автора. Изпуснах момента на истерията, но се съмнявам да загубя нещо от преживяването, когато я прочета.

11. Книга от списъка за четене, която "умираш да прочетеш"?
"Гневът и зората" от Рене Ахдие. Чакам тази книга откакто се състоя американската премиера и днес най-сетне си я взех. Най-вероятно обаче първо ще приключа с вече започнатата поредица и чак след това, ако се размина без сериозен рийдинг слъмп, ще се прехвърля в този приказен свят.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads?
В момента са 232. Като се замисля не съм от читателите, които непременно отбелязват всяка една книга, която искат да прочетат. Това се дължи на факта, че рядко се ровя из случайни заглавия - карам го по бързата процедура, набелязвайки само привлекателни книги, които мои приятели също са видели. Наблягам по-скоро на категорията Currently reading.